Бббб

Francombe now wept with disappointment as an astonishing quantity of shit bloomed from him across the table.

сряда, 22 февруари 2012 г.

Джеф Бъкли

Той пее с глас на уморен от секс ангел.

Oткраднах горното не помня откъде. Но ето какво чувам аз:

Езикът тупва в небцето, устните звучно се разтварят, започва Hallelujah. Плът. А в Corpus Christi Carol някаква абстрактно-свята скръб блуждае нейде нависоко, отлита в края в невъзможен тон. Въздух. Grace, Lilac Wine, Dream Brother - тленността обезсмъртена, любовно странно вино и бащата-брат. (Двойната биография на Джеф и баща му Тим Бъкли, мъртви на по 31 и 28, се казва Dream Brother, а от снимките и клиповете човек може да си въобрази, че разликата в поколенията я няма.)

Ако и да звуча като невръстна поетеса с ново гадже, Бъкли заслужава поне този опит. Биографските детайли да ги пише друг, другаде. Родил се е и пял, умрял е твърде рано. Удавил се на 31 в приток на Мисисипи. Без да ще - плувало му се. Кийт Фоди, човек от антуража на групата на Бъкли, останал на брега. Джеф се изпроводил от света с Whole Lotta Love на уста, докато газил с дрехи и обувки във водата.

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

А Clockwork Orange by Anthony Burgess


(Оригиналът - тук.)


В троицата великолепни британски антиутопии от средата на миналия век – допълнена от Прекрасният нов свят на Хъксли и 1984 на Оруел, – Портокал с часовников механизъм заема място, подобно на Пълно бойно снаряжение сред Апокалипсис сега и Взвод, трите американски класики за виетнамската война.

     И творбата на Кубрик, и тази на Бърджис (междувпрочем екранизирана от самия Кубрик) разчитат на бляскава кинематографична и словесна многофасетъчност, надяната като клоунска маска върху страницата/лентата.

     И в двата случая, подозирам, именно изобретателното боравене със средставата на съответното изкуство правят тези произведения по-непопулярни от сродниците им – поне в България.

     Зрителят предпочита неназования ужас на Курц и христовата поза на сержант Елайъс вместо прочувствения монолог пред камерата на редник Animal Mother, прехвърлил свойски ръка през раменете на пепеляв виетконгски мъртвец, или пък настъпващия през напалмова нощ отряд американски войници с песен за Мики Маус на уста.

     Читателят предпочита праволинейната и тържествена злокобност на  CENTRAL LONDON HATCHERY AND CONDITIONING CENTRE, шока от вечния ботуш в лицето и лозунгите на Министерството на истината пред сцена на пребиване и изнасилване, изобилстваща от звукоподражателни като в комиксов панел ("crack crack", "razrez razrez" и т.н.) и фарсова описателност ("I untrussed and got ready for the plunge").

сряда, 15 февруари 2012 г.

The Cold Commands by Richard Morgan

Пускам тук едно от най-скорошните си ревюта за ShadowDance, онлайн-списанието, където пописвам от време на време. Фокусът на ShadowDance са "странните" жанрове - фантастика, фентъзи, хорър, слипстрийм, магически реализъм и така нататък. (В случай, че намине някой, на когото тази литература не му понася, да не продължава :))

Единственият до момента отклик на долното - във форума на списанието, - бе "отвратително" и "нечетимо" и верен на извънредно ниското си самомнение, както и на скептицизма си по отношение на горните определения, го пробвам и пред вас.

Приятно (или тъкмо напротив) четене :)

вторник, 14 февруари 2012 г.

Бележки за Четенеписането




Както личи от заглавието, в настоящия преходен модел съм слял двата гореспоменати процеса. Сливането е умишлено, може би неинтуитивно за много от възможните читатели на този текст, може би насилствено за някои от тях. Ала според мен разделянето им и честото негово следствие – тяхното противопоставяне – им вредят много повече. Моделът е преходен и преходен. Той е етап от собственото ми осмисляне на двата процеса и като такъв – нещо нетрайно, без претенции за изчерпателност, окончателност и критическа тежест. Последното би могъл да добие или загуби единствено в сравнение с други подобни текстове, може би писани в негов отговор.


понеделник, 13 февруари 2012 г.

The longer the wait, the crazier the Godot.



В чест на почти цялата година мълчание, сега се завръщам ударно с нещо като обобщение на нещо-като -теорията на симпатичния шотландски ненормалник и писател на странна литература Хал Дънкан. Ако ви звучи наполовина като от книга за езотерика, наполовина като бълнувания на пребозал с литературна критика идиот, значи ви звучи точно както и на мен :)

Приятно прескачане по диагонал и благодаря предварително за погледите на пълна фрустрация и/или отегчение!