Бббб

Francombe now wept with disappointment as an astonishing quantity of shit bloomed from him across the table.

петък, 15 юни 2012 г.

Какво ме разсейваше днес


Tell me, how does it feel? 

Джеймс Ууд за социалния роман и хиперреализма. Втората тенденция тъкмо избуява в българското писане, струва ми се. Не съм сигурен, но мисля, че по-скоро не ми харесва. Ууд е сигурен, че не му харесва.


Същият, за някои скучни схващания относно персонажите в литературата. Напомни ми на нещо, за което говорихме със Сашо днес, за това как осмисляме четенето. Горе, по-конкретно - човекоподобията в литературата.

The new atheism

За трети път Ууд, верен на прозвището си на литературен критик, доста умно (или може би така ми се струва, щото гледаме от сходни камбанарии)  предлага сторителинга като изход от вече баналното противопоставяне атеизъм/религия.