Бббб

Francombe now wept with disappointment as an astonishing quantity of shit bloomed from him across the table.

сряда, 22 февруари 2012 г.

Джеф Бъкли

Той пее с глас на уморен от секс ангел.

Oткраднах горното не помня откъде. Но ето какво чувам аз:

Езикът тупва в небцето, устните звучно се разтварят, започва Hallelujah. Плът. А в Corpus Christi Carol някаква абстрактно-свята скръб блуждае нейде нависоко, отлита в края в невъзможен тон. Въздух. Grace, Lilac Wine, Dream Brother - тленността обезсмъртена, любовно странно вино и бащата-брат. (Двойната биография на Джеф и баща му Тим Бъкли, мъртви на по 31 и 28, се казва Dream Brother, а от снимките и клиповете човек може да си въобрази, че разликата в поколенията я няма.)

Ако и да звуча като невръстна поетеса с ново гадже, Бъкли заслужава поне този опит. Биографските детайли да ги пише друг, другаде. Родил се е и пял, умрял е твърде рано. Удавил се на 31 в приток на Мисисипи. Без да ще - плувало му се. Кийт Фоди, човек от антуража на групата на Бъкли, останал на брега. Джеф се изпроводил от света с Whole Lotta Love на уста, докато газил с дрехи и обувки във водата.

Години вече си обсебвам въображението с обречени. Кийтс и Шели, Морисън, Хътчинс и Бъкли. (За поне двама от певците имам ясни спомени, че им ставам фен преди на науча каквото и да било за тях, а за ранната смърт на Шели, за мой срам, не знаех до втори курс в университета.) Има ми нещо май, или просто ми допада онзи пейзаж с покрити с шума теменужки и безсмъртни птици в лесовете, където човек може да си мисли усмихнат за смъртта. Вярвам, че умът е място, и онзи нощен лес е място в ума. Там е тъмно, но не е страшно. Там самотата е хубава. От там, струва ми се, пее Джеф Бъкли.

Или - ако човек се вслуша в по-суровите му записи, например от редовните му лайвове в авангардната (за 90-те) нюйоркска дупка Sin-E, - е ставал изпод дървото и е сядал на онзи кръстопът, където човек получава китара и губи душата си.

За гласа му, великолепен, на места абсурден, като Едит Пиаф сред рифове на Цепелин, открих, че май не мога да говоря. Някой ден в романа ми (великия, естествено) ще има герой-глас, нищо повече. И ще описвам гласа му както Кийтс описва урни, славеи и есента. Някой ден. Сега ето обаче малко поезия от Бъкли:

Lonely is the room the bed is made
The open window lets the rain in
Burning in the corner is the only one
Who dreams he had you with him
My body turns and yearns for a sleep
That won't ever come
It's never over,
My kingdom for a kiss upon her shoulder
It's never over,
all my riches for her smiles when I slept so soft against her
It's never over,
All my blood for the sweetness of her laughter
It's never over,
She's a tear that hangs inside my soul forever

(Lover, You Should've Come Over)

* * *

There is a child sleeping near his twin
The pictures go wild in a rush of wind
That dark angel he is shuffling in
Watching over them with his black feather wings unfurled

The love you lost with her skin so fair
Is free with the wind in her butterscotch hair
Her green eyes blew goodbyes
With her head in her hands
and your kiss on the lips of another
Dream Brother,
with your tears scattered round the world.


(Dream Brother)
Спирам.

Ето го:

Lover, You Should've Come Over 

Няма коментари: