Бббб

Francombe now wept with disappointment as an astonishing quantity of shit bloomed from him across the table.

събота, 15 декември 2012 г.

Soundgarden : "King Animal"



След като повече десетилетие слушам ту спорадично, ту вманиачено така обозначените "гръндж" банди, намирам настойчивото етикиране на четирите флагмана на "жанра" за почти безпредметно. Единствената устойчива обща тенденция в кариерите на пичовете от Soundgarden, Alice in Chains, Pearl Jam и Nirvana са, че са си крали дрехите от сиатълски клошари и са се дзверели с хероинов блясък в очите по фотосесии.
Е, и може би облените в светлосенки и сепия клипове на най-популярните им песни , но те разбира се са чист маркетинг и нищо повече. Разбира се също така, че човек просто трябва да отвърне поглед и да послуша малко, за да почне да тегли разграничителни черти, а не само успоредици:
Стадионният звук и социалния гняв на Ведър и ко, с които Pearl Jam още пълни, ами, стадиони. Психопатичната вглъбеност на Стейли в собствения му порок, маркираща практически всяка песен на Alice in Chains и странните хеър метъл огризки в звука им, останали от корените им, когато си топирали косите и се мацали с червило. Nirvana, саундтрака към всеки изцъклен в огледалото безнадежден деветдесетарски тийн + изкривените влияния на неща от Боуи до осемдесетарски bubblegum пънк. И Soundgarden.