Бббб

Francombe now wept with disappointment as an astonishing quantity of shit bloomed from him across the table.

сряда, 13 юни 2012 г.

без поантa


They looked up at pollen flown and frozen in the black, bright. It glimmered a little, the scented world swayed and they slept. (Интересното тук – разлятата и поскрита метафора „светът е цвете в нощта“, която отначало ми хрумна да вкарам в несмлян вид; както и това, че крайно импресионистичната фигура е вкарана в главите на двама герои. А е вкарана в главите им с глагола swayed, който е осезателен.)





И понеже все пак реших да не е съвсем без поанта, ще си разложа творческия (пфха) процес и ще обясня откъде ми долетя горното.

Книгата, която превеждам за пари (пфха), е смъртноносно скучна. За да си събудя малко мозъка, реших да преведа малко от едно разказче на Набоков. Там попаднах на следната фраза "powdered with the pollen of the frosty, starry night."

Заби ми се в главата, та реших да пробвам клин клин избива ли.
Още докато четях, автоматично си извлякох заложената (от кого? от мен самия, вероятно, за да си я намеря сам и да си помисля, че някак съм разбрал замисъла на автора :D) метафора "Нощта е цвете".
Прецених, че ще е тъпо да ползвам наготово; "нощта бе като цвете" е банално, като от любовните писания на 17-годишен хипар.
Хареса ми, че Набоков е "скрил" метафората, разпръсвайки я в думи със сходен асоциативен потенциал, и реших и аз да пробвам.
Aсоциативно (може би малко праволинейно) ми хрумна звездите да са прашецът, по линия на powdered/frosty/starry -> powedered frosting (stars) -> powedered sugar (stars) -> small particles (pollen/stars). Самата тя пък в оригиналната фраза ми произведе прекрасния образ на мъжката фея - обектът на набоковото описание, - поръсена със студени захарни звезди (каквото и да значи това словосъчетание :D)
Наблюдателите изникнаха спонтанно - в главата ми седяха във вътрешността на цвете, тъй че нямаше как нощта да е това цвете. То стана земята, а прашецът - застинал в летеж.
Frozen вероятно бе дошло от the frosty night в оригиналната фраза, а и вечният ми стремеж  към алитерация (често не ме радва, но пък никога не ме пуска) ме е повлякъл към frozen/flown.
Първоначално black бе краят на изречението, следвано от едно простичко - It glimmered. Оттам алитерацията и блещукането обаче ме повлякоха назад, към bright, което да контрастира и естествено да звучи като black. Стори ми се, че постпозиционното bright извънредно умно не само стои близо по звучене (както са близки небето и звездите в очите на наблюдател), а контрастира не само по смисъл (цвят), а и по дължина с първата постпозиционна фраза flown and frozen in the black, както и по ритъм (кратко, рязко), тъй че да привлича читателския поглед, както звездите - този на наблюдателя.
След това ми се стори, че нещо твърде много съм поумнял и се запитах дали всъщност вместо това не съм изглупял и май съм, но го оставих като паметник на претенцията си, пък дано си взема поука.
Ако земята е цвете, ще е уханна -> scented. Уханието се носи по вятъра, хрумна ми, и пак проклетата алитерация ме тикна към swayed, a люшкането и (yes, you guessed it) алитерацията - към slept.
Промяната от glimmered към glimmered a little е ретроспективна: сънят и полюшването ме наведоха на мисълта не точно за блещукане, а за п(р)облещукване. A little дойде, защото а) звездите блещукат спорадично (струва ми се), някак несигурно, б) блещукат малко (известно време), преди наблюдателите да заспят и в) защото е нескопосан превод на елегантните български представки по-/про-.

В края на краищата образът се получи доста по-очевидно импресионистичен и бих казал "груб" от оригинала (където powdered/pollen/frosty/starry като че ли са много по-плодотворно подбрани), но все пак не толкова очеваден като "Земята бе цвете, а звездите - прашец" или нещо подобно. А и, когато разгледах изреченията за внушения, които съм вложил, без да се усетя, ми хрумна това със споделената от две съзнания (защо пък they да е двама?) една метафора/осезание и се запитах какво е довело до това така странно споделено състояние и до какво води то....

2 коментара:

Silver каза...

Хах, nice how-to. :)

Това, ако всяко изречение изисква толкова гимнастика и обмисляне, преводачеството хич не е песен. :)

Trip каза...

E, то горното е авторство (ако и по мотиви от чужд текст) - преводачеството не е толкова гимнастика за мозъка, освен ако оригиналът не го изисква :) (В случая с Набоков го изисква, де, затова и го избрах, за да се мотивирам малко.)

При по-елементарни оригинали не му е нужно на човек много повече от това да приложи на автоматик няколко all-purpose граматически трика и да си знае родната граматика, за да не звучи текстът като от google translator :)

А при авторството - изключая пак няколко all-purpose трика, които да направят прозата минимум компетентна, - човек по-скоро се учи да свиква с тоя процес на съмнение, обмисляне, самобичуване, отхвърляне и замяна :) Никога не става по-лесно, единствено резултатът става по-добър. (Евентуално.)