Долното упражнение бе част от курса по творческо писане, който споменах в по-миналата си публикация. Пускам го тук, защото е най-оформеното ми парче творчество към момента. На английски е. Първо, трябваше да прочетем следния разказ на Иън Макюън:
събота, 26 февруари 2011 г.
петък, 25 февруари 2011 г.
Талант. Консуматорство.
Когато чета, не слушам музиката на сферите. Когато чета, ям.
Не знам колко често хората се замислят за съдържанието на десетките метафори и афоризми, с които е маскиран (мистифициран) погледът към четенето/писането. То не са божествени осенения, 99% пот и 1% вдъхновение, дисекция на текста, мистична връзка между творец и публика, "владеене" на "занаята", храна за душата и така нататък.
Поставих последното на преден план в по-горния абзац, за да се опитам да го поразчопля, а не защото съм решил, че ми е Истината. Поставих две от думите в предпоследното в кавички, защото това са две от преобладаващите "теми" в дискурса четене/писане. Поставям "теми" в кавички, защото това, което всъщност са, е идеологизирана реторика, която ражда единствено клишета и елементарен подход към литературата - и от творческа, и от читателска страна. Ражда търпимост към посредствеността, ражда представа за писателя като за уличен свирач, който ще ти пейне каквото му поискаш, ако му пуснеш няколко стотинки в шапката.
Абонамент за:
Публикации (Atom)